danigallery (Йорданка Господинова)
388 1671
20.07.2011 г., 9:17 ч.

Мъдрост 

  Поезия » Любовна
931 0 16

Колко много луни през живота ни тъжни преминаха.

Колко дебри усойни пребродихме двамата с теб.

Този свят не е раждан в красиви и огнени стихове,

като мътна вода от живота ни дните краде.

 

Колко пъти преваляха нощите, все недокоснати

и тъгата препъваше всяка усмивка с крака.

Сякаш други в живота ни странно редяха въпросите,

само пътят разпалваше огън сред тази тъма.

 

И какво, че със теб бяхме луди за птици в небето си,

щом дори не успяхме за миг като тях да летим.

От крилата си даже удобни завивки изплетохме

и във смешни саксийки заровихме всички мечти.

 

Във мига, в който жадно за теб бях узряла и истинска

и те търсих до болка и в изгрев, и в луда луна –

вече нямах небе, някой с покрив затули звездите ми

и от мъдри забрани осъмнахме без сетива.

 

А защото звездите, без време убити, угасваха,

и защото дъждът само тъжно валеше в зори,

аз все още те чаках, очите ми тихо проблясваха,

зажаднели за огъня в старите нощи и дни...

 

Колко много луни през живота ни сякаш преминаха.

Колко дебри усойни пребродихме двамата с теб.

Този свят ще роди несънувани, огнени стихове...

Но дали помъдрелите могат да имат криле?...

 

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??