Мъжете два пъти тъй истински обичат!
Очите си отворя и те няма,
затворя ли ги, сякаш оживяваш.
В съня разхождаш голото си тяло,
наяве си далечна и ми бягаш.
Аз мостове градя, за да преминеш,
ръцете ми те търсят денонощно
и всяка част от мен ще загине,
щом пътя ти към мен е невъзможен.
И никога за миг не съм се спирал,
повярвах в чудеса и се преборих.
Не знаеш колко пъти съм умирал,
на мъката от жлъчната отрова.
Мъжете два пъти тъй, истински обичат –
онази първата и девствена любов.
Поета – аз, в последната се вричам,
във теб, защото ти си доживот.
Очите си отворя, а те няма...
Докато ми се сбъднеш, ще сънувам.
Сега си само зрителна измама,
но идвай, че боли да те бленувам...
Danny Diester
24.11.2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
