Мъжете два пъти тъй истински обичат!
Очите си отворя и те няма,
затворя ли ги, сякаш оживяваш.
В съня разхождаш голото си тяло,
наяве си далечна и ми бягаш.
Аз мостове градя, за да преминеш,
ръцете ми те търсят денонощно
и всяка част от мен ще загине,
щом пътя ти към мен е невъзможен.
И никога за миг не съм се спирал,
повярвах в чудеса и се преборих.
Не знаеш колко пъти съм умирал,
на мъката от жлъчната отрова.
Мъжете два пъти тъй, истински обичат –
онази първата и девствена любов.
Поета – аз, в последната се вричам,
във теб, защото ти си доживот.
Очите си отворя, а те няма...
Докато ми се сбъднеш, ще сънувам.
Сега си само зрителна измама,
но идвай, че боли да те бленувам...
Danny Diester
24.11.2017
© Данаил Антонов All rights reserved.
