Мъжът в празната кръчма
И мургавият цигулар,
прекършил кръст,
над рамото му свири трели "на уше".
А той,
от маса в дъното, повдига пръст:
"Носи ми, келнер, двойна...
без мезе."
Мълчи и пие после, втренчил поглед,
в себе си -
по-празен и от кръчмата.
Поредната угарка крее огън,
като сълза
по скулата небръсната.
Светът му тъне в чашата.
Стакатото -
Титаникът му, между кубчетата лед.
Душата му -
напев от Сарасате,
изплакан от неискано сърце.
Р. Даскалова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
