Мъка, село! Мъка, мъка-а-а-а!!!
Със прискърбие съубщавъм, че за малко ви оставъм.
Шъ съ върнъ - убищавъм, чи биз ваз съ разболавъм!
Ма шъ идъ да поучъ - с ум и разум да сполучъ!
Кой не учи, га му'й времи - учи късно. Ма му н'дреми.
Нема фногу да ривети. И пишете, бре! Пишетe!
Кът съ върнъ - да чита! Спри, Алисо - н'дей рива!
Още мъничко остана и шъ дипломъ да фанъ!
Шъ ви станъ пудкрепител. Кът Куинкътъ - лечител!
Шъ лекувам ви душите, бизпурядъкъ в главите.
Нема ‘ич пари да земам - сал рушвети шъ приемам.
Напишете пусвещен'я и стра'отни стих'творен'я.
Ай, устайте с ногу здрави! И вардете съ корави!
Ти, Виличке, съ затегъй - на учен'ето наблегъй!
Бульо Гицке - спри сиклетя! И да наблюдаваш кметя!
Кмете, намести краката! Не търчи по женорята!
Сийо, вразуми чиляка - да не оди в храсталака!
Уважаемъ Поповъ, да кметуваш си готовъ!
Ти, Кременсън, заповни - вярна мене остани!
Маро, Маро-о-о, де са дянъ? Липсваш... Веке месец станъ.
Ино, драга, убещавъм кът съ върнъ - дъ разправъм!
Сички други ги салувам! Арни думи им хортувам.
Пуздравявъм селяните! И мъжете, и жените!
Айде, село! Мъкъ, мъка-а-а-а! Век е време за разлъка.
Какината чудесия - да са вардиш! Че ш'тъ бия!
О-о-о-х, сърцето ми ш'съ пръсне - от наука шъ ми втръсне!
Шъ ми'й мъчну, бре серсеми, че муцуни сте гулеми!
П.П. Многоуважаеми съселяни, съграждани, съкооператори и съмишленици!
Ногу мий мъчну, че ви напущам за известно времи, шъ знайте!
Напрао ривъ кът хималайска мечкъ! Нема да ма забравите, нъл? Не, че сте ма заповнили, ма тъй - и аз да кажа нещу!
Ох, мъка, мъка! Нитърпима!
Изпадам в прострация с последваща дефекация от зор!
Мъчну пуложенийе безспорну.
Ма съдба, шъ търпим, що ша праим?...
Айде!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Дечева Всички права запазени
къдя ногите
Откуга та чаках, нали ша ма ликуваш! Ма ногу му е сириозен прублема. Той кметя знай. Кат си напрайти съвищаниету ша разбиреш.
