Мъка, село! Мъка, мъка-а-а-а!!!
Със прискърбие съубщавъм, че за малко ви оставъм.
Шъ съ върнъ - убищавъм, чи биз ваз съ разболавъм!
Ма шъ идъ да поучъ - с ум и разум да сполучъ!
Кой не учи, га му'й времи - учи късно. Ма му н'дреми.
Нема фногу да ривети. И пишете, бре! Пишетe!
Кът съ върнъ - да чита! Спри, Алисо - н'дей рива!
Още мъничко остана и шъ дипломъ да фанъ!
Шъ ви станъ пудкрепител. Кът Куинкътъ - лечител!
Шъ лекувам ви душите, бизпурядъкъ в главите.
Нема ‘ич пари да земам - сал рушвети шъ приемам.
Напишете пусвещен'я и стра'отни стих'творен'я.
Ай, устайте с ногу здрави! И вардете съ корави!
Ти, Виличке, съ затегъй - на учен'ето наблегъй!
Бульо Гицке - спри сиклетя! И да наблюдаваш кметя!
Кмете, намести краката! Не търчи по женорята!
Сийо, вразуми чиляка - да не оди в храсталака!
Уважаемъ Поповъ, да кметуваш си готовъ!
Ти, Кременсън, заповни - вярна мене остани!
Маро, Маро-о-о, де са дянъ? Липсваш... Веке месец станъ.
Ино, драга, убещавъм кът съ върнъ - дъ разправъм!
Сички други ги салувам! Арни думи им хортувам.
Пуздравявъм селяните! И мъжете, и жените!
Айде, село! Мъкъ, мъка-а-а-а! Век е време за разлъка.
Какината чудесия - да са вардиш! Че ш'тъ бия!
О-о-о-х, сърцето ми ш'съ пръсне - от наука шъ ми втръсне!
Шъ ми'й мъчну, бре серсеми, че муцуни сте гулеми!
П.П. Многоуважаеми съселяни, съграждани, съкооператори и съмишленици!
Ногу мий мъчну, че ви напущам за известно времи, шъ знайте!
Напрао ривъ кът хималайска мечкъ! Нема да ма забравите, нъл? Не, че сте ма заповнили, ма тъй - и аз да кажа нещу!
Ох, мъка, мъка! Нитърпима!
Изпадам в прострация с последваща дефекация от зор!
Мъчну пуложенийе безспорну.
Ма съдба, шъ търпим, що ша праим?...
Айде!
© Дарина Дечева All rights reserved.
къдя ногите
Откуга та чаках, нали ша ма ликуваш! Ма ногу му е сириозен прублема. Той кметя знай. Кат си напрайти съвищаниету ша разбиреш.
