Мълча си аз
Мълча си аз, че кихам всеки ден,
че нощем край хладилника си дрема.
Кантарът – перманентно е строшѐн,
кила, размери – забранена тема.
Закусвам в шест и в десет – гладна, ух
та хапна нещо, хей така, за зъб, че,
комшийката си без да искам чух:
"Диета, уж, а денонощно тъпче".
Не се косѝ, спокойно ти си яж,
и аз си ям – под булото на мрака.
При Робинзон отиваме, на плаж,
там той е само и Петкан, дивакът.
Дали ще бъде шапка хикс, хикс, ел,
или пък бански от листа зелени...
Да мрат от завист, дяволът ги взел,
скумрии разни, мършави хиени...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
