Мълча си аз
Мълча си аз, че кихам всеки ден,
че нощем край хладилника си дрема.
Кантарът – перманентно е строшѐн,
кила, размери – забранена тема.
Закусвам в шест и в десет – гладна, ух
та хапна нещо, хей така, за зъб, че,
комшийката си без да искам чух:
"Диета, уж, а денонощно тъпче".
Не се косѝ, спокойно ти си яж,
и аз си ям – под булото на мрака.
При Робинзон отиваме, на плаж,
там той е само и Петкан, дивакът.
Дали ще бъде шапка хикс, хикс, ел,
или пък бански от листа зелени...
Да мрат от завист, дяволът ги взел,
скумрии разни, мършави хиени...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
