4.07.2017 г., 3:56 ч.  

Мълчание 

  Поезия
773 2 10

 

 

поисках да си сън

и да те няма

без капчица

човечност

без да знам

че утрото

без теб

така ранява

безоблачния порив

да си ням

поисках да се стопля

от мъглите

на трудните ти

тихи върхове

да се опомня

чак когато в дните

очаквам

разстоянието

да спре

да се измерва

само с рани

и с въпроси

и разкъсани вини

когато сме единствено

избрани

в утехата си

цяла

да мълчим

 

 

 

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??