gerrda (Геновева Христова) gerrda (Геновева Христова)
18 408
4.07.2017 г., 3:56  

Мълчание

1.3K 2 10

 

 

поисках да си сън

и да те няма

без капчица

човечност

без да знам

че утрото

без теб

така ранява

безоблачния порив

да си ням

поисках да се стопля

от мъглите

на трудните ти

тихи върхове

да се опомня

чак когато в дните

очаквам

разстоянието

да спре

да се измерва

само с рани

и с въпроси

и разкъсани вини

когато сме единствено

избрани

в утехата си

цяла

да мълчим

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Христова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0