поисках да си сън
и да те няма
без капчица
човечност
без да знам
че утрото
без теб
така ранява
безоблачния порив
да си ням
поисках да се стопля
от мъглите
на трудните ти
тихи върхове
да се опомня
чак когато в дните
очаквам
разстоянието
да спре
да се измерва
само с рани
и с въпроси
и разкъсани вини
когато сме единствено
избрани
в утехата си
цяла
да мълчим
© Геновева Христова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
