поисках да си сън
и да те няма
без капчица
човечност
без да знам
че утрото
без теб
така ранява
безоблачния порив
да си ням
поисках да се стопля
от мъглите
на трудните ти
тихи върхове
да се опомня
чак когато в дните
очаквам
разстоянието
да спре
да се измерва
само с рани
и с въпроси
и разкъсани вини
когато сме единствено
избрани
в утехата си
цяла
да мълчим
© Геновева Христова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
