dar4e_to (Дарина Дечева)
231 98
10.06.2011 г., 13:22 ч.

Мълчанието на агнетата или защо злото е заразно 

  Поезия
1838 0 33

 

 

Безкрайно се стопявам – като студ,

захапал хищно края на сезона.

Излишен, нетипичен, тежък смут

гласът  ми до мълчание зарони.

 

И тишината в мен се настани.

Нахлу за миг – свирепа, гладна, пряма.

Пронизваше от всичките страни

и оттогава нямам думи. Нямам.

 

Мълча все оттогава. Като бог,

отхвърлен и презрян от свои, чужди,

понесъл вяра в погледа дълбок,

че кръст щом има – значи има нужда

 

да заковат на него тази длан,

която щом погали, възкресява.

Смалявам се и ставам великан

и да надрасна думите успявам.

 

Успявам! И мълча на своя кръст.

Простих на всеки камък по гърба си.

Нали съм бог – смъртта ми, подвиг къс,

два дена само небеса ще въси.

 

Безкрайно тиха се топя – до  кръг.

И страшно няма, нова ще възкръсна.

Два дни ще скубя думите до стрък!

След тях сърцето лесно ще се (с)къса.

 

© Дарина Дечева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Когато ти говориш - ние мълчим!
  • Рекох да намина...
    ...че има да наваксвам
    Ей, направо ми подостри перушината този стих!
  • !
  • тежат думите ти!
    Благодаря!
  • Браво на Дарчето! Отново вдигна летвата. Поздравления за стиха, но и за коментара ти, по скоро обръщение към "сайтовците". Е, що се отнася до искреността(изключвам автора), поне аз имам известни резерви, но това е въпрос на собствено виждане.
  • Аплодисменти!
  • С поздравления!
  • Поздрав за поезията!
  • Благодаря ВИ за:
    - коментарите (и за липсата им);
    - присъствието (и отсъствието);
    - прочита (и непрочита);
    - оценките (и неоценяването);
    - приятелството (заслужено или не, но високо ценено, крайно и трайно безценно, съхранено в най-дълбокото у мен)
    И за всичко останало към мен!
    Бъдете здрави и не спирайте да сте (наИСТИНА) откровени.
    Сайтът (и вие самите) го заслужава(те)!
    С уважение:
    Дарина Дечева
  • Ей, така се прави. Благодаря за удоволствието!
  • Страхотен стих, Дарина!
  • Почувствах!
  • поздрави за невероятната поезия
  • "Смалявам се и ставам великан
    и да надрасна думите успявам."
    Успяваш, Дарина!
  • когато имаш нужда от докосване, за да не си самотен...
    имаш с кого да помълчиш, Дарине - и да ти е пълно...
    ----------
    думи-чук, Дечева - твойски. обичам ги! и теб.
  • И аз като Петя - какво да кажа, мога само да мълча!
  • че кръст щом има – значи има нужда

    да заковат на него тази длан,
    която щом погали, възкресява...


    Даро, Дарррр!
  • Твоите думи винаги са силни, дори когато мълчат...
    Поезията възкресява. Както и вярата... в доброто.
    Пази си сърцето, Дар. Ценно е!
  • "...кръст щом има – значи има нужда

    да заковат на него тази длан,
    която щом погали, възкресява.
    Смалявам се и ставам великан
    и да надрасна думите успявам."

    Силно...

  • !!!
  • Поезия!!!
  • Талант си, Дарооо, Даро! Браво!
  • БРАВО!
  • !!!
  • !!!
  • Логнах се само за да помълча тук!!! Прегръдка, Дар
  • И аз ще си помълча, Дарина.
    Майстор си!
  • и аз така, Даре...мълча като пукал и си оплевих думите до шушка...и добре са Дарина Дечева и Михаела Алексиева, та да ме изречете, а то на мене остане ли - ни дума!
  • Малко са ми думите, но... обичам, когато си тук!!!
  • Много ти се е насъбрало...
    Смалявам се и ставам великан!
    Поздравления за изплаканите строфи!
  • !!!
  • Какво да кажа след този стих...?
    Ще замълча!
    Дарче*
  • след това и аз млъквам! уникално добра си, Дарина! ето така се пише!!!
Предложения
: ??:??