16.01.2019 г., 13:15 ч.
Мътни часове
Самотно ми е! – каза във слушалката
гласът на мама. И пося вина.
Душата ми застина и разплакана
аз съвестта пових във пелена.
Прегърнах чувството, новороденото,
и обещах със съботния влак
усмивката ми да подпре небетата,
провиснали от мъката ѝ пак.
Денят изхлипа в нямото очакване,
затрупано от мътни часове.
А през нощта, премазана от влакове,
в съня си мама чух да ме зове.
2009
© Мария Панайотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Милата...милата ...и с тази хипербола накрая...Прегръдки от мен!
-
Прегръдка от мен, Силви!
-
Почитания, Мария!
-
Момичета, благодаря ви, че коментирахте точно това стихотворение, което ми е много скъпо! Дано вие не се чувствате длъжници пред паметта на родителите си!
-
Латинке, намери най-точните думи! 🌺🌻 🌺
-
"Самотно ми е! – каза във слушалката
гласът на мама. И пося вина"
Тя само е имала нужда да ти сподели. Поради това не се чувствай виновна!
Хубава вечер, pastirkanaswetulki! -
А дали болката не извира и от двете? Пълноводните и води са готови да ни отнесат, дано бреговете на разума ни са с висок праг на издържливост, Пепи.
-
Винаги ще боли, има рани, които не зарастват, просто трябва да се научим да живеем с болката. ето ти едно от мен:
Най-добрият учител - животът, с болката ни учи как да оцеляваме, а с любовта, как болката да преодоляваме!
И аз си задавам въпроса от какво всъщност боли: от това, че го няма л=бим човек, или че на нас ни липсва... -
Сигурно си права, Пепи! Но в ден като този няма как да не мисля за нея и да не ме боли... Признателна съм ти!
-
За случилото се извън нас няма вина, само лошо стечение на обстоятелствата. Освободи съзнанието си, за да почива в мир!
💐 -
В главата ми има толкова много снимки на вина пред мама, дано ми е простила...
Благодаря ти, че си тук, Васи! -
Вината пред мама! Направих ли всичко за да е щастлива? Въпроси, които не ни дават мира. Поздрави !
-
Доче, миличка..., как си запомнила и сега същият този спомен навързва всички стихотворения за мама в едно? Това ме изумява направо и ми се иска да си до мен и да те прегърна много, много силно!
Та ти познаваш мъката в душата ми по-добре от родните ми сестри! Благодаря ти за тази искрена човешка съпричастност, а си мисля, че и мама е видяла твоя поглед, отправен към небето... Благодаря ти, скъпа приятелко! -
И в мене някак чувството възкръсна
във смътен спомен за "онези дрехи",
които с гняв душатата ти изпълват,
раздялата, която почва в "четири"...
Каквото и да сторя ще е късно,
каквото и да промълвя - нелепо.
Ще помълча до теб, ще се прекръстя
и ще въздъхна с поглед към небето... -
Утре стават вече 8 тъжни години без мама...
Благодаря ви, момичета! -
ех, Мария!
-
Вината към мама...Всеки ден отлагане...А съвестта ни се обажда нощем... Днес успях да повдигна надвисналите небеса над мама...за малко...Прекрасно!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря ти, Райничка! Казвала ли съм ти, че усещам нещо сестринско в теб?!