Jan 16, 2019, 1:15 PM

Мътни часове 

  Poetry » Other
699 12 18
Самотно ми е! – каза във слушалката
гласът на мама. И пося вина.
Душата ми застина и разплакана
аз съвестта пових във пелена.
Прегърнах чувството, новороденото,
и обещах със съботния влак
усмивката ми да подпре небетата,
провиснали от мъката ѝ пак.
Денят изхлипа в нямото очакване,
затрупано от мътни часове.
А през нощта, премазана от влакове,
в съня си мама чух да ме зове. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Random works
: ??:??