28.05.2021 г., 11:14

На бала

433 0 0

Там на бала оркестърът свири,

полюлейте са сякаш звезди.

Офицери в сини мундири

заговарят красиви жени.

 

Там паркетът кристално блести

и шампанско гърми надалеч.

Крехки дами с руси коси

омагьосват с танци и реч.

 

Там Иванич приглажда коси,

а Орлов размишлява на глас 

Зад ветрило Надежда следи

господата в профил, анфас.

 

Полунощ. Тъй смълчан е градът

и щурец на пианото свири.

Офицерите тръгват на път,

спомен скъп в душите си скрили.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...