14.02.2008 г., 19:39

На баща ми

991 0 1
 

                                      НА БАЩА МИ

 

                        Едни очи, ах, как ще ги забравя,

                        една усмивка - пламенна, добра,

                        една душа, изпълнена бе с обич,

                        надежда, страст и топлина.

 

                        Сега нахлуваш в сънищата мои,

                        сега си с мен през всяка нощ

                        и изпълваш ме с вълнение,

                        и даряваш ме с любов...

 

                        Слънцето на небосклона си,

                        грееш винаги за мен!

                        Ти си моето спасение,

                        ти звезда си в ясна нощ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...