Feb 14, 2008, 7:39 PM

На баща ми

  Poetry » Other
987 0 1
 

                                      НА БАЩА МИ

 

                        Едни очи, ах, как ще ги забравя,

                        една усмивка - пламенна, добра,

                        една душа, изпълнена бе с обич,

                        надежда, страст и топлина.

 

                        Сега нахлуваш в сънищата мои,

                        сега си с мен през всяка нощ

                        и изпълваш ме с вълнение,

                        и даряваш ме с любов...

 

                        Слънцето на небосклона си,

                        грееш винаги за мен!

                        Ти си моето спасение,

                        ти звезда си в ясна нощ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...