На баща ми

14.11.2016 г., 0:33 ч.

Поезия » Свободен стих

688 1 1

Спомени връхлитат ме,
думи грозни и токсични,
с ноктите си пак раздират ме.
И опитвам да простя, но пак…
безсилна падам в този мрак.
Времето дано ме вразуми!
Че в грях преживявам,
своите последни дни.
На своя баща,
мой тил, мой стълб, моя горчивина,
аз не мога да простя!
И въпреки това си спомням, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

На баща ми

Искате да прочетете повече?

Предложения