29.12.2020 г., 11:53  

На баща ми

1K 1 0

Имам история моя си лична.

Имам история, която ме кара

понякога мрачно и тъжно да мисля,

че имала съм баща,

който някога много ме е обичал.

Сега нямам.

Сега баща ми е моята сестра,

баща ми е майка ми

и приятелите ми също.

Но на баща ми искам нещо да посветя.

На баща ми да кажа, че пораснах голяма,

че и без него се справям...Понякога.

Че понякога наранявам,

но и раняват ме също.

Понякога искам да ме погали с ръка,

като че съм малко момиче.

Уморих се да чувам: “Я, дръж се по-мъжки!”

Да заплашвам с: “Ако баща ми...” ми е мечта

и да разказвам за неговите подвизи дръзки.

Да ме попитат: “Какво прави твоят баща?”

аз гордо ще кажа: 

“Днес е почивка, пие си бирата вкъщи”.

Но, уви, нямам баща.

Това е реалност и то от години.

Е, случват се и такива неща,

а и по-лоши се случват,

но ако имах още един ден с моя баща,

щях да му кажа:

“Благодаря, че те има”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вася Янчовичина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...