На дланите понесли сме мечтите
На Надя
На дланите понесли сме мечтите,
раздирани от вятър - много дързък.
Възвръщаме надеждите изтрити
и раните болезнени превързваме.
А после се превръщаме във птици
с преобразени ветрове се сливаме.
А тъжните и плачещи зеници
в потоците от светлина обливаме.
Животът е усмивка и страдание
и глас на нежност, и стена от твърдост.
И лаври получаваме, и рани,
но да живеем вечно много бързаме.
Ръка ти давам - нека да побързаме
да извървим пътеки към небесното.
Да споделиме всяка наша дързост
и да направим пътищата лесни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антоанета Иванова Всички права запазени
