Застанала като уплашено дете
пред портите на твоя нов живот,
не се страхувай, мила, Бог е с теб,
усмихни се и вратата отвори с любов.
С ръцете твои нежно прегърни го
този луд, побъркан свят.
С усмивката си озари го,
по-светъл да е, по-богат.
Дори черно да му е понякога небето,
от ледът му ти огън запалѝ,
от своята надежда дай му и от своите мечти.
Борбата твоя ще си струва ...