8.06.2013 г., 13:49

На двайсет сантиметра

712 0 2

На двайсет сантиметра от сърцето

ще те допусна.

Повече не мога.

Това е разстоянието, дето

 моите устни

спират твоя огън.

 

На двайсет сантиметра от душата

е твойто място.

И не идвай близо.

Не нарушавай дръзко правилата.

Щом не е ясно,

от игра излизаш.

 

На двайсет сантиметра от деня ми

ще си останеш -

чакан и самотен.

И на една ръка от съвестта ми

сам ще се браниш -

тъжен  и сиротен.

 

На двайсет  сантиметра. Поносимо.

Така ще бъде.

Повече не искай.

Дори и да забравя твойто име,

ще си осъден

да поемеш риска.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...