Jun 8, 2013, 1:49 PM

На двайсет сантиметра

  Poetry » Love
711 0 2

На двайсет сантиметра от сърцето

ще те допусна.

Повече не мога.

Това е разстоянието, дето

 моите устни

спират твоя огън.

 

На двайсет сантиметра от душата

е твойто място.

И не идвай близо.

Не нарушавай дръзко правилата.

Щом не е ясно,

от игра излизаш.

 

На двайсет сантиметра от деня ми

ще си останеш -

чакан и самотен.

И на една ръка от съвестта ми

сам ще се браниш -

тъжен  и сиротен.

 

На двайсет  сантиметра. Поносимо.

Така ще бъде.

Повече не искай.

Дори и да забравя твойто име,

ще си осъден

да поемеш риска.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...