На две надежди аз хамак ще вържа
Държа в килера аз един хамак,
но трябват две надежди да го вържа.
А този Май оказа се хлапак,
не може даже облак да излъже.
Капела съм му купила, но той
присмя се: Няма страшно да слънчасам!
И с ветровете в ръкопашен бой
се впусна като юноша пъпчасал.
Капелата в антрето закачих
на стара изкривена закачалка.
Краката си в легена натопих,
очи затворих аз и, че съм малка
представих си почти като на филм.
От гланцов блок направих жълта лодка.
На слънцето ви моля да простим,
че търсим го и днес като находка.
Копая по брега с една ръка,
лопатката си в детството оставих.
От пясъка, залепнал след дъжда,
една полунадежда си направих.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
