На дядо ми
Отишъл си си твърде рано, скъпи дядо -
преди да мога да те опозная.
Защо съдбата тъй за нас е отредила -
аз не зная.
Гледам снимката ти и мечтая -
спомени да имах с тебе,
силно го желая.
Искам да въря по твоите стъпки
и да бъда по-добра.
Искам да съм твоята гордост,
твоята внучка-мечта.
Гневя се, че не можеш
да ме видиш как раста -
как от малко беззащитно бебе
превърнах се в истинска жена.
Как исках, преди да заспя,
приказка за лека нощ да ми четеш
и зимата, когато е така студено -
топли дрешки да ми облечеш.
Иска ми се да беше
през целия ми живот до мен,
да ме обичаше и да ме прегръщаше
всеки Божи ден.
Иска ми се да можеше,
когато имам нужда да ме утешиш
и всички мои грешки безрезервно
ти да ми простиш.
Обичам те, макар и да не те познавам,
и винаги ще те нося в сърцето си,
това ти обещавам.
Надявам се да ме гледаш отгоре,
да се смееш, а понякога и да тъжиш -
всички мои тайни да знаеш
и над мен да бдиш.
Почивай в мир, мили дядо,
и дано, където и да си, да си щастлив.
Животът твърде рано те отне,
но вътре в мен ти винаги ще бъдеш жив.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ахинора Бориславова Всички права запазени
