На дядо ми
Отишъл си си твърде рано, скъпи дядо -
преди да мога да те опозная.
Защо съдбата тъй за нас е отредила -
аз не зная.
Гледам снимката ти и мечтая -
спомени да имах с тебе,
силно го желая.
Искам да въря по твоите стъпки
и да бъда по-добра.
Искам да съм твоята гордост,
твоята внучка-мечта.
Гневя се, че не можеш
да ме видиш как раста -
как от малко беззащитно бебе
превърнах се в истинска жена.
Как исках, преди да заспя,
приказка за лека нощ да ми четеш
и зимата, когато е така студено -
топли дрешки да ми облечеш.
Иска ми се да беше
през целия ми живот до мен,
да ме обичаше и да ме прегръщаше
всеки Божи ден.
Иска ми се да можеше,
когато имам нужда да ме утешиш
и всички мои грешки безрезервно
ти да ми простиш.
Обичам те, макар и да не те познавам,
и винаги ще те нося в сърцето си,
това ти обещавам.
Надявам се да ме гледаш отгоре,
да се смееш, а понякога и да тъжиш -
всички мои тайни да знаеш
и над мен да бдиш.
Почивай в мир, мили дядо,
и дано, където и да си, да си щастлив.
Животът твърде рано те отне,
но вътре в мен ти винаги ще бъдеш жив.
© Ахинора Бориславова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Трогателно!Много хубаво си го написала!Нека си спомняме за тези, които не сме имали възможност да видим и опознаем!Нека винаги ги носим в сърцето , душата и спомените си!Имаш богата душа и благородно сърце Ахинора!Поздравявам те!
-
много прилича на моята история...и аз не съм го виждал...благодаря , че го написа вместо мене...
-
Ако всички са така възпитани като теб, да тачат родовата памет - България ще е райска градина!
Зем.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
