15.05.2008 г., 15:21

На дъщеря ми

2.2K 1 7

Елегантна  тополчице моя

изпратена сякаш от Бог

изваяна с четка на Гоя

моя обич и нежна любов

 

Лицето ти звезда огряла

очите като утринна роса

усмивка вечно засияла

и рубинено-копринена коса

 

Елексир на красотата ли си пила

ти дъще моя малка хубавице

вълшебство ли в душата си стаила

ти нежна кротка гълъбице

 

На душата ми балсам си ти

лекуваш мъка и тъга

сърцето ми даряваш със мечти

превръщаш в слънце моята съдба

 

Ангел божи да те пази

съкровище във този свят

да бъдеш винаги онази

красива пъпка-неувяхващ цвят

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Любенова Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • страхотно е .Само една майка може да напише такива топли и нежни думи.Бъдете щастливи
  • Прекланям се пред силата на майчината любов - единствената, непреходната, вечната, всеопрощаващата.
    Бъдете дълги години заедно - живи, здрави и щастливи!
  • Чудесен акростих! Да сте живи и здрави и двете!
  • Само майчица може да пише така вълнуващо и нежно...Да сте живи и здрави и двете!
  • Нека Бог пази и двете ви!
    с обич за теб, Гинка и за Елена.
    Прекрасен стих!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....