argonyk (Димитър Никифоров)
319 1293
5.02.2019 г., 15:34 ч.

На една Майка 

  Поезия
939 13 13

 

Полегна хлад над мъртви и над живи.
Небето сиво рони едри капки.
Един обичан син сега отива
в друг клас да пише своите тетрадки.

 

Различен клас, по-близо до звездите, 
където - ангел бял - ще пее химни.
Където няма болката с копита
ни майка му, ни татко му да килне...

 

Дали орисник зъл, или пък фея
(такава смърт е винаги нелепа)
чертаха пътя му - сега немея,
сега по мене само скръб полепва.

 

Сега е време да ви кажа кротко
как доблест свята майката запазва!
На мъката не й е нужна лодка,
тя може и в дълбокото да гази.

 

Преди към вкъщи, здрачна, да завие,
на глас изрече думите с достойнство:
аз вече знам какво ще ме убие
и затова съм толкова спокойна.

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??