На една Майка
Полегна хлад над мъртви и над живи.
Небето сиво рони едри капки.
Един обичан син сега отива
в друг клас да пише своите тетрадки.
Различен клас, по-близо до звездите,
където - ангел бял - ще пее химни.
Където няма болката с копита
ни майка му, ни татко му да килне...
Дали орисник зъл, или пък фея
(такава смърт е винаги нелепа)
чертаха пътя му - сега немея,
сега по мене само скръб полепва.
Сега е време да ви кажа кротко
как доблест свята майката запазва!
На мъката не й е нужна лодка,
тя може и в дълбокото да гази.
Преди към вкъщи, здрачна, да завие,
на глас изрече думите с достойнство:
аз вече знам какво ще ме убие
и затова съм толкова спокойна.
© Димитър Никифоров All rights reserved.
