На Елена Нинова (enena)
На Елена Нинова (enena)
Човек умира, както пада плод -
ветрецът къса дръжката и - край!
Светът край тялото забавя ход,
душата литва. Накъде? Не зная.
Но знам, че шило не стои в торба!
Едва ли там, в небето, ще е друго,
щом целият живот ти бе това:
„Залудо работѝ, не стой за лудо!
От всеки грош спечелен се лишѝ -
на обич - щедра, но на нужди - скромна!
За лудо (и за лудите!) пишѝ -
един да прочете, ще те запомни!“
Дано оставиш болките си тук,
но чувството за хумор да си вземеш!
И Бог с теб да се смее като луд,
и с теб да пее като за последно!
Щастливец, ще си има градинар!
Блазе им днес на райските градини,
на всеки цвят зад райския дувар!
Приятели, Елена си замина...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Божилова Всички права запазени
