На Елена Нинова (enena)
На Елена Нинова (enena)
Човек умира, както пада плод -
ветрецът къса дръжката и - край!
Светът край тялото забавя ход,
душата литва. Накъде? Не зная.
Но знам, че шило не стои в торба!
Едва ли там, в небето, ще е друго,
щом целият живот ти бе това:
„Залудо работѝ, не стой за лудо!
От всеки грош спечелен се лишѝ -
на обич - щедра, но на нужди - скромна!
За лудо (и за лудите!) пишѝ -
един да прочете, ще те запомни!“
Дано оставиш болките си тук,
но чувството за хумор да си вземеш!
И Бог с теб да се смее като луд,
и с теб да пее като за последно!
Щастливец, ще си има градинар!
Блазе им днес на райските градини,
на всеки цвят зад райския дувар!
Приятели, Елена си замина...
© Петя Божилова All rights reserved.
