16.04.2010 г., 22:39

На Епикур (2)

906 0 2

 

Смъртта обича да се труди,

работи без почивен ден.

От светлина разделя мрака

с час, от живота подарен.

 

Граница е тя зловеща

между звука и тишина.

Всеки се бои от среща,

но неизбежна е злина.

 

Смъртта любимци няма,

към всички е еднаква тя,

за откуп злато не признава,

ни сторената добрина.

 

Смъртта обича да работи,

няма тя почивен ден

и всеки ще се люби с нея

в миг, от орис отреден.

 

На Смъртта тела ù трябват,

а не душите наши.

Това нима не заслужава

да вдигнем пълни чаши?

 

Обич над душа е господар,

а не Богът или Сатана.

Над нея само Ева властва,

без да има за това вина.

Дарява Тя и ад и рай

на мъже - герои и невзрачни.

Има я навсякъде край нас –

в дворци или бордеи мрачни.

 

Животът има две страни

ще съзрем ли в черната и бяло?

По-лесно вършат се злини

в името на наш’то тяло.

 

Защо цветовете ни сливат,

а интересът вечен – разделя?

Защо без обич тази земя

се превръща в мечтана постеля?

 

Какво от туй, че ще умрем

и ще се превърнем в кал?

Нали всеки е избирал

как в живота е живял!

 

Бързо ли живееш или бавно,

това е някак без значение,

доброто винаги наказват,

останалото е забвение.

 

Чашите си да напълним

да ни радват птичите песни,

дъждът, нощта и тревата,

че дишаме, че слънцето греe...

и да няма на маса сред нас

скрити завистници и злодеи.

 

Винаги, помнете, от Смъртта

по-страшно е, когато тлеем,

нека затова сега

вино-кръв в чашите налеем.

 

Животът е преходно нещо.

Не са вечни дори и звездите,

обичта, надеждата сляпа...

Вечни са само мечтите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря!
  • Мхм, така еАко човек трупа повече болка ,отколкото щастие е напът да загуби надпреварата с жената с косата,известна още като Смъртта

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...