18.08.2023 г., 10:42 ч.

На Господ! 

  Поезия » Друга
606 12 15

През прозореца грее нощта

и небето танцува на пръсти.

По-добрата от мене жена

в тих молебен се кръсти.

Тя изчисти, постла небосвод.

И високото стигна през поглед.

За децата си стори живот.

И го пусна след белия облак.

Сви ръце и протегна напред.

Стори утро. Разтля светлината

в седем ниски небета у теб.

И позна зад очите ти святото.

Зад сърцето ти скри тишини

след които да чуеш дъха ѝ.

Не предаде, не взе, не уби

вероятното в ниските тръни.

И защото позна след нощта

зад прозореца птиците мокри -

коленичи, прости, премълча,

плисна после водата. На Господ.

© Николина Милева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??