На Господ!
През прозореца грее нощта
и небето танцува на пръсти.
По-добрата от мене жена
в тих молебен се кръсти.
Тя изчисти, постла небосвод.
И високото стигна през поглед.
За децата си стори живот.
И го пусна след белия облак.
Сви ръце и протегна напред.
Стори утро. Разтля светлината
в седем ниски небета у теб.
И позна зад очите ти святото.
Зад сърцето ти скри тишини
след които да чуеш дъха ѝ.
Не предаде, не взе, не уби
вероятното в ниските тръни.
И защото позна след нощта
зад прозореца птиците мокри -
коленичи, прости, премълча,
плисна после водата. На Господ.
© Николина Милева All rights reserved.
