20.05.2025 г., 20:17

На гости на смъртта

220 0 0

Умирам всеки път, когато ти се отдавам.
Всеки мой атом се изпепелява и се превръща се във нищо.
Изчезва постепенно тялото ми и се погубвам до насита.


Смърт не чакам.
Тя ме чака и разперила е дланите широко,
копнееща за моята прегръдка,
за да се нахрани и да оцелее
вместо мен.


„Вземи ме“ казвам й и тя усмихва се щастливо.
Черни дрехи е подготвила за мене и помага да ги облека.
Въздишам сякаш за последно да поема дъх
и нежно тя ме хваща за ръката
и повежда ме в дома си.


На масата подготвила е нещо
като кана с вино и ме моли да отпия.
Когато устните докосват чашата й жадно,
тя ме зашлевява силно с думите,
че това е собствената ми кръв.


Поглеждам към гръдта си и виждам,
че сърцето ми се стича.
Не усетих болка този път
сякаш си помислих.
Реших, че вече съм претръпнала
в прорязването на сърцето.


Усетих сякаш смъртта иска да ми помогне, облекчи, избави.


Но тя реши да ми припомни,
че смъртта също трябва да боли.
Бръкна ми в сърцето и го стисна.
„За последно ще изпитам болка“
помислих и затворих аз очи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Iliyana Nikolova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....