gogata622 (Георги Иванов)
548 108
20.06.2017 г., 11:23 ч.

На границата 

  Поезия » Гражданска
392 2 7

Граничар

 

Тихо нощем вятърът припява

нежна песен в тъмната гора.

Долу, над заспалата застава,

грее уморената луна.

 

Сенките пред тебе оживяват,

истински изглеждат в мрака те.

Като гост неканен наблюдават

със протегнати към теб ръце!

 

В ритъм луд сърцето ти препуска.

Може да е непоканен гост!

Като женска гръд докосваш спусъка

винаги готов на своя пост!

 

Там, далеч от дом и от любима

твоят дълг е тясна полоса.

Тук започва твоята Родина:

разорана ивица земя!

 

Уморените очи се взират

в мрака. А клепачите тежат.

Трябва да са будни, да не спират,

за да могат другите да спят!

 

Песента си вятърът припява,

тихо я подрежда с нежен глас.

Долу, край граничната застава

всичко е спокойно в този час!

 

© Георги Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??