Граничар
Тихо нощем вятърът припява
нежна песен в тъмната гора.
Долу, над заспалата застава,
грее уморената луна.
Сенките пред тебе оживяват,
истински изглеждат в мрака те.
Като гост неканен наблюдават
със протегнати към теб ръце!
В ритъм луд сърцето ти препуска.
Може да е непоканен гост!
Като женска гръд докосваш спусъка ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация