gogata622 (Георги Иванов)
550 108
Jun 20, 2017, 11:23 AM

На границата 

  Poetry » Civilian
393 2 7

Граничар

 

Тихо нощем вятърът припява

нежна песен в тъмната гора.

Долу, над заспалата застава,

грее уморената луна.

 

Сенките пред тебе оживяват,

истински изглеждат в мрака те.

Като гост неканен наблюдават

със протегнати към теб ръце!

 

В ритъм луд сърцето ти препуска.

Може да е непоканен гост!

Като женска гръд докосваш спусъка

винаги готов на своя пост!

 

Там, далеч от дом и от любима

твоят дълг е тясна полоса.

Тук започва твоята Родина:

разорана ивица земя!

 

Уморените очи се взират

в мрака. А клепачите тежат.

Трябва да са будни, да не спират,

за да могат другите да спят!

 

Песента си вятърът припява,

тихо я подрежда с нежен глас.

Долу, край граничната застава

всичко е спокойно в този час!

 

© Георги Иванов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??