На границата
Граничар
Тихо нощем вятърът припява
нежна песен в тъмната гора.
Долу, над заспалата застава,
грее уморената луна.
Сенките пред тебе оживяват,
истински изглеждат в мрака те.
Като гост неканен наблюдават
със протегнати към теб ръце!
В ритъм луд сърцето ти препуска.
Може да е непоканен гост!
Като женска гръд докосваш спусъка
винаги готов на своя пост!
Там, далеч от дом и от любима
твоят дълг е тясна полоса.
Тук започва твоята Родина:
разорана ивица земя!
Уморените очи се взират
в мрака. А клепачите тежат.
Трябва да са будни, да не спират,
за да могат другите да спят!
Песента си вятърът припява,
тихо я подрежда с нежен глас.
Долу, край граничната застава
всичко е спокойно в този час!
© Георги Иванов All rights reserved.
