... на границата между Небето и земята...
... на границата между Небето и земята...
По бялото на Душата пося ми мечти.
И закретах през чуждите ниви.
Закълваха зловещо и впиха пети -
Аз бях черна… а те бяха сиви...
Преминах нетайна през людския свят.
Топеше се зимата под нозете ми.
Щастие носеше обич "открадната".
А Бог заповдига на Рая резето…
Илюзорна пролет… Цвят не роди.
От цилиндъра – слънчеви зайчета.
Но нали, моя обич, в лято плодиш -
като манна са сухите залци…
А е есен… Щурче окоси
на живота ми пустата нива.
Зеят черни – до смърт оранени лехи…
Няма птици… Не свърват сеячи…
... да съм плашило така ми отива…!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени
