... на границата между Небето и земята...
1.1K
0
16
... на границата между Небето и земята...
По бялото на Душата пося ми мечти.
И закретах през чуждите ниви.
Закълваха зловещо и впиха пети -
Аз бях черна… а те бяха сиви...
Преминах нетайна през людския свят.
Топеше се зимата под нозете ми.
Щастие носеше обич "открадната".
А Бог заповдига на Рая резето…
Илюзорна пролет… Цвят не роди.
От цилиндъра – слънчеви зайчета.
Но нали, моя обич, в лято плодиш -
като манна са сухите залци…
А е есен… Щурче окоси
на живота ми пустата нива.
Зеят черни – до смърт оранени лехи…
Няма птици… Не свърват сеячи…
... да съм плашило така ми отива…!
© Таня Георгиева All rights reserved.
