... на границата между Небето и земята...
По бялото на Душата пося ми мечти.
И закретах през чуждите ниви.
Закълваха зловещо и впиха пети -
Аз бях черна… а те бяха сиви...
Преминах нетайна през людския свят.
Топеше се зимата под нозете ми.
Щастие носеше обич "открадната".
А Бог заповдига на Рая резето…
Илюзорна пролет… Цвят не роди.
От цилиндъра – слънчеви зайчета.
Но нали, моя обич, в лято плодиш - ...