29 нояб. 2010 г., 12:06

... на границата между Небето и земята... 

  Поэзия
978 0 16


... на границата между Небето и земята...


По бялото на Душата пося ми мечти.
И закретах през чуждите ниви.
Закълваха зловещо и впиха пети -
Аз бях черна… а те бяха сиви...

Преминах нетайна през людския свят.
Топеше се зимата под нозете ми.
Щастие носеше обич "открадната". 
А Бог заповдига на Рая резето…

Илюзорна пролет… Цвят не роди.
От цилиндъра – слънчеви зайчета.
Но нали, моя обич, в лято плодиш -
като манна са сухите залци…

А е есен… Щурче окоси
на живота ми пустата нива.
Зеят черни – до смърт оранени лехи…
Няма птици… Не свърват сеячи… 


... да съм плашило така ми отива…!

© Таня Георгиева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • !
  • Пак реших да почета от твоята истинска поезия. Правя го рядко (изобщо за поезията), но си избирам поети с душа и талант, и ги чета с удоволствие.
  • http://www.vbox7.com/play:1acd7386

    Танюш!******
    (живи сме... днес Е... и преследваме спомени-птици)
  • там някъде е!!!
  • Не може да те сбърка човек, винаги вярна на себе си!
  • "Ещё не осень наступила –
    лишь одиночество пришло…
    меня как будто осенило
    его прозрачное крыло…

    И музыка звучит устало –
    не будоражит, не зовёт…
    и мен сегодня ясно стало,
    что чуда не произойдёт… "
    ("Еще не осень" - Вл. Евсеев)

    !*
  • Силен стих! Поздрави!
  • Браво, талантливо момиче!
    Различна си, уникална си, Поезия твориш!
    Ще те чета, където и да съм!
  • С поздрав!Силен стих!
  • Силен стих!Поздрав и от мен
  • Много силна поезия!
    Поздравления!
  • Много хубаво пишеш, Таня!
    Впечатляваща поезия!!!
  • Здравей, Тома - прибрах си щипките в "канията". Но щурчето ще го оставя - да посее или окоси.
    Благодаря на поспрелите.
  • Здравей, Таня.
    Извинявай, не схванах смисъла на "Не свърват сеячи…"

    На моменти текстът не е лош, но "Щипка обич ...откраднах" и тям подобни щурчета вече, ама прекалено много се изтъркаха.

    "Зеят черни – до смърт оранени лехи…" ей тва ме кефи.
  • отново силна, стойностна творба...
    сърдечен поздрав, мила Таня.
  • Въздействаща творба.
    Поздрав!
Предложения
: ??:??