На грешен адрес
На грешен адрес
На Бога се уповавам, няма да се боя.
Какво ще ми стори човек?
Псалом 56 стих 11
Сърцето ми тъжно - разтвори се цяло.
Тъй дълго за обич беше копняло.
Не искаше друго, а всеотдайно
да ви обича и радва безкрайно.
Отгоре небето ми шепнеше с вяра –
недей се съмнява, не всичко е пара!
След болката често сърцето ликува.
Обич да хвърлиш на халост не струва.
Протегнах длани да ви прегърна,
но нещо се счупи и се обърна.
Тогава усетих дълбока рана
как ме разкъса необуздана.
Пак ли на грешна врата почука?
Ясно – адресът не беше тука.
Хвърляй тез дрипи, тръгвай отново,
но облечи се в Святото Слово!
Моли се Богу! Лудо събаряй
зидове тежки! Врати разтваряй,
за да нахлуе живата вяра!
Сърце да буди, не да разпаря!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойна Димова Всички права запазени
