На грешен адрес
На грешен адрес
На Бога се уповавам, няма да се боя.
Какво ще ми стори човек?
Псалом 56 стих 11
Сърцето ми тъжно - разтвори се цяло.
Тъй дълго за обич беше копняло.
Не искаше друго, а всеотдайно
да ви обича и радва безкрайно.
Отгоре небето ми шепнеше с вяра –
недей се съмнява, не всичко е пара!
След болката често сърцето ликува.
Обич да хвърлиш на халост не струва.
Протегнах длани да ви прегърна,
но нещо се счупи и се обърна.
Тогава усетих дълбока рана
как ме разкъса необуздана.
Пак ли на грешна врата почука?
Ясно – адресът не беше тука.
Хвърляй тез дрипи, тръгвай отново,
но облечи се в Святото Слово!
Моли се Богу! Лудо събаряй
зидове тежки! Врати разтваряй,
за да нахлуе живата вяра!
Сърце да буди, не да разпаря!
© Стойна Димова All rights reserved.
