some (Никола Желязков)
4 7
28.06.2015 г., 21:29 ч.

На хлапето ми 

  Поезия » Друга
613 0 3

Виждам ръцете си,

които са същите откакто се помня.

Излизам от банята,

пускам си радио,

звъни телефон –

гласът е познат, откъде е?

Приятел?

Роднина?

Съсед?

О, това е хлапeто ми…

Иска да чуе своя жив създател, за когото е чувало

и да ядем сладолед, при кончето в парка.

Питам за майка му,

която вече не помня –

отишла била на пазара.

Ще отидем на пица, може би тримата;

Ще пием кафе със коняк.

А сладоледът студен е,

много студен – като лед.

Всичко е същото, както преди.

Момичето, което сервира

ми пуска стандартна усмивка –

иска бакшиш.

Взимам си чантата,

обличам си якето и я гледам

как се усмихва – усмихва се с настроение,

но сега на тоя от съседната маса.

Гледам ръцете си,

които са същите откакто се помня.

Прибирам се в къщи.

Тука е топло и хубаво.

Имам си всичко, имам си радио;

Но го спирам,

защото телефонът отново звъни…

 

София, Младост1,  бл.78 вх. А ет. 3 ап. 9     1.12.2002 г.

© Никола Желязков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво посвещение!
    Прекрасна творба!
  • Интересна и оригинална творба.Мислиш, че всичко е тъй по старому, но нещо дълбоко боли! Хлапето е другаде.Забравил си майка му. Добре е
    на пица да отидете тримата или да пиете кафе с коняк -връщат те спомени в мигове от миналато. В къщи уюта е само за миг, че скоро телефонът звъни и ти нарушава покоя. Такъв е животът, но аз от сърце ти пожелавам всичко в най-скоро време да се оправи, Никола!
    Поздрав за хубавата творба и талантливия и автор!
  • Уж всичко е същото, но всъщност никога не е. Защото момичето вече се усмихва на оня от съседната маса...
    Все пак приятно е да удържаме статуквото, докато животът ни позволява това. Да задържим своя микрорай в условията на външния макроад.
    Но никога да не забравяме, че докато сме на топло сред домашния уют, има някой отвън, който отчаяно ни вика за помощ и очаква да му подадем ръка. "А съпричастната ръка е тънка като сламка пред удавник!" /Л. Захариев/

    Поздравление, Никола! На много мисли навеждаш чрез поетичния си текст!
    Желая ти хубава и успешна нова седмица! Боншанс!
Предложения
: ??:??