На Иво
Роден си мой.
И въздухът между ни пари.
Изтръпва и мълниеносно
спира.
Вибрира с обръчи в гърдите.
И те влива,
и ни слива...
Вените ти - въжени мостове,
към мен чертаят карти.
Устните ти са усойници -
впити и отровно пагубни.
Музиката ти е в погледа.
И аз танцувам в бяла рокля
до земята.
А ръцете ти са -
южен вятър повея.
Гласът ти - вечер.
Дълбок и тих.
поемам дъх от дъх
и късах ти целувките,
за да те назова безспир.
Родена твоя.
Не без избор,
не с мотив.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ареола Всички права запазени
