Роден си мой.
И въздухът между ни пари.
Изтръпва и мълниеносно
спира.
Вибрира с обръчи в гърдите.
И те влива,
и ни слива...
Вените ти - въжени мостове,
към мен чертаят карти.
Устните ти са усойници -
впити и отровно пагубни.
Музиката ти е в погледа.
И аз танцувам в бяла рокля
до земята.
А ръцете ти са -
южен вятър повея.
Гласът ти - вечер.
Дълбок и тих.
поемам дъх от дъх
и късах ти целувките,
за да те назова безспир.
Родена твоя.
Не без избор,
не с мотив.
© Ареола All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
