Роден си мой.
И въздухът между ни пари.
Изтръпва и мълниеносно
спира.
Вибрира с обръчи в гърдите.
И те влива,
и ни слива...
Вените ти - въжени мостове,
към мен чертаят карти.
Устните ти са усойници -
впити и отровно пагубни.
Музиката ти е в погледа.
И аз танцувам в бяла рокля
до земята.
А ръцете ти са -
южен вятър повея.
Гласът ти - вечер.
Дълбок и тих.
поемам дъх от дъх
и късах ти целувките,
за да те назова безспир.
Родена твоя.
Не без избор,
не с мотив.
© Ареола All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
