Роден си мой.
И въздухът между ни пари.
Изтръпва и мълниеносно
спира.
Вибрира с обръчи в гърдите.
И те влива,
и ни слива...
Вените ти - въжени мостове,
към мен чертаят карти.
Устните ти са усойници -
впити и отровно пагубни.
Музиката ти е в погледа.
И аз танцувам в бяла рокля
до земята.
А ръцете ти са -
южен вятър повея.
Гласът ти - вечер.
Дълбок и тих.
поемам дъх от дъх
и късах ти целувките,
за да те назова безспир.
Родена твоя.
Не без избор,
не с мотив.
© Ареола All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
