На изпроводяк
Отиваш си. И малко уморена,
усмихваш ми се пак с добри очи.
Една година необикновена,
ти дните ми изпълни със мечти.
Каквото си ми дала, ще го пазя.
Каквото си ми взела, го носѝ.
И там, във милостивата ти пазва,
частица моя нека се спаси.
И нека си остане жива, здрава –
на времето в безмилостния плен...
Така и ти ще се отдалечаваш,
но винаги ще си оставаш в мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
