На жените - с обич до звездите
Оглеждаме се - тъмнина и тишина
и само времето стои над нас!?
Като заседнала отломка в плитчина
или изхвърлена сме плячка на брега!?
Не ни прави ангели животът, нали
и навън отново все вали ли, вали!
Огъва дървета, развява листа,
от тайната му велика избива сълза!
Оставя ни една-едничка врата,
да обичаме сто процента, до една!
А челото ни докосващо звездите ще бди
до всяко утре, ако имаме смелост,
да продължим!?
и само времето стои над нас!?
Като заседнала отломка в плитчина
или изхвърлена сме плячка на брега!?
Не ни прави ангели животът, нали
и навън отново все вали ли, вали!
Огъва дървета, развява листа,
от тайната му велика избива сълза!
Оставя ни една-едничка врата,
да обичаме сто процента, до една!
А челото ни докосващо звездите ще бди
до всяко утре, ако имаме смелост,
да продължим!?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
ПОЗДРАВ!
