На кладата
Красиви думи казвах или смешни,
свещени мисли имах или грешни?
С мечти завързан съм – неизживяни,
а пламъците ми отварят рани.
И вихрените въгленови бури –
на кладата мъстителните хуни,
обвиват тялото ми с жар жестока
и ме понасят в бездна за порока,
родил се в тъмнина и вуду песни.
А всеки мисли си, че много лесни
са кодовете дето разгадават
душата – ала тя под ключ остава!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
