На липсата ти обожавам полъха
На една приятелка, с пожелание за щастие
Смехът ти разиграва на барбут
душата ми в кошмарните ми сънища.
И тя трепери, свита на кълбо,
в предчувствие, че пак ще си я върнеш...
Въртят се зарчетата - все едно куршуми.
Прицелват се. Не искам да съм жертвата.
Започвам да подреждам гневни думи,
с които от живота си да те изрежа...
И... се събуждам. Плахо се оглеждам
На липсата ти... обожавам полъха...
Насън, все още можеш да спечелиш,
но през деня съм вече без оковите...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
