На лов за въздишка
Ударете и двете страни
на живота, когато боли ви!
Съборете бетонни стени
на сълзи и обиди лютиви!
Споделете красивия миг
на любов, полетяла високо,
и помнете – човек е велик! –
укротява ли бури жестоки.
Подарете цветя на нощта!
Редовете не стигат за нея.
Тя е фея с дъха на жена –
и с гласа на Богините пее.
Намерете в разбити стъкла
вечността, за която Ви пиша.
Докоснете ръба на света –
и кажете... Дали не издиша?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
