1.08.2019 г., 21:13

На любов по-богата

315 0 0

На любов по-богата

 

Времето – равномерно повтарящ се вик
в разранената, кървяща гръд на вечността,
с пръстите си ноктести изрисувала лик
на вселенския път върху мраморна скала.

 

Часовникът е негово отроче – къси отсечки
от пътя на безумното земно надбягване.
С кукувица, или без нея, няма никаква пречка,
с него към хоризонта просеки отваряме.

 

На мен съдбата отреди часовник – кукумявка,
за да ми напомня злобно всека нощ с крясък,
с див плач, или злокобен смях – задявка,
че на този свят съм – прокълнат от Бога пясък.

 

На майка ми часовник с кукувица подарила
и отредила много години – дълъг живот,
да и напомня, че не в своето гнездо ни е свила,
а в чуждо ни е оставила, да теглим хомот.

 

Но кукувиче съзнание съвестта си не стряска.
Прокълнати, пред очите и ние се гърчехме,
а тя на проклелите ни с ръце ръкопляскаше,
докато ние опора майчина подивели търсехме.

 

Отиде си брат ми и аз скоро при него ще отида,
далеч от този подъл, злобен, лицемерен свят.
Не разгадахме до край мръсната земна интрига,
но от болките кръвта ни стана на Любов по-богата.

 

01 08 2016

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...